ПАТИНА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПАТЍНА, мн. няма, ж. 1. Тънък слой със зеленикав до кафяв цвят по повърхността на метални предмети от мед, бронз, месинг, който се образува естествено (от атмосферни влияния) или изкуствено след специална обработка (нагряване или въздействие с окислители). Благодарение на покривката от патина много стари медни предмети са запазени и до днес. Хим. IХ кл 1958, 93. Паричките .. се скараха. Лирите хладнокръвно съхраниха патината си, но кройцерите и особено италианските пистоли смъкнаха тънката си позлата. Р. Сугарев, СС, 24. // Основен меден карбонат. За да се предпазят от корозия, обикновено неблагородните метали се покриват по химичен път с окисна, сулфидна или друга подобна покривка (патина). Н. Николов, М, 155. В сух въздух [медта] не се променя, но във влажен се покрива с .. тъмнозелена корица, наречена "патина", която предпазва медта от по-нататъшни разрушения. Хим. VII кл 1950, 104.
2. Прен. Подобен слой или оцветяване на други повърхности, обикн. като белег за старинност, влияние на времето и под. Над всичко е лазурно-матовото сияние на Сините камъни.. После, това е патината на старите чардаци и хаети, направени като че от горено дърво. К. Константинов, ППГ, 11. Вратите, прозорците, комините [на старите къщи], покритите с патина керемиди.. — всичко тук напомня за Търново от времето на нашето Възраждане. Ст. Михайлов, БС, 112-113. Водата на язовира ще удави старите им романтични гнезда с дъх на вековно село, с патината им, с наслоената им селска мъка и бедност. З. Сребров, Избр. разк., 187. Започнаха предпазливо да се изкачват нагоре .. Преди тях беше минала само есента и бе покрила с ръжда и патина храстите и мъховете по скалите. Н. Стефанова, ОС, 160. ● Обр. В своя път към бъдещето човечеството бе създало .. в далечното средновековие един шедьовър на духовно творчество. За да се установи още веднъж, че времето няма власт над истинската красота и че патината на вековете е най-верният знак на безсмъртие. К. Константинов, П, 41. Само през минутите на съзерцанието се наслагва върху видено и преживяно оная творческа златиста патина, която му придава свойството изкуство. О. Василев, ЖБ, 21.
— Ит. patina.