ПАТИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПА̀ТИЦА ж. Домашна или дива водоплаваща птица с широк сплеснат клюн и къси крака; патка. Anas. Патиците пухат с криле и остро, настойчиво квачат из курника: ква-ква-ква! Ил. Волен, ДД, 61. Старият донесе от стопанството и пусна в курника цял кафез с патици, гъски и кокошки. Д. Калфов, Избр. разк., 386. В странични застояли канали [на реката] .. плаваха диви патици. Ст. Загорчинов, ЛСС, 14. Дивите патици бяха започнали отдавна да прелитат на юг. А. Гуляшки, МТС, 68. Бяхме на лов за диви патици. Елин Пелин, Съч. II, 192. Дивите патици гнездят покрай блатисти места. Зоол. VII кл, 107. // Женската на тази птица. Вън на двора важно се разхождат кокошки, петли, пуйки, пуяци, патици и патоци, гъски и гъсоци. Ст. Дончев, ПНД, 5.
◊ Зеленоглава патица. Зоол. Вид патица с металнотъмнозелени глава и шия и кестенявокафяви гуша и гърди; плувка2. Anas platyrhynchos.