ПАТЛА̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Разг. Револвер, пистолет, пищов. Загледа ме Алито остро-остро в очите, а че извади патлака: — Тръгвай, инак ще ти светя маслото! Н. Хайтов, ДР, 118.
2. Диал. Пуканка от царевица (М. Филипова-Байрова, РЧДБЕ).
— От тур. patlak 'спукан, цепнат'.