ПАТОК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀ТОК, мн. (рядко) -ци, м. Диал. Патоки (в 1 знач.).

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.

ПАТО̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Мъжкият на патица, патка; патарок. Изстрел. Ято патици изшумя над главите им. Старецът изтича и донесе два едри, тлъсти патока, опръскани с .. кръв. Б. Балевски, СП, 32. Един стар черкезин се отдели от обръча, слезе от коня си и полека, клатушкайки се като паток на късите си крака, дойде до кервана. А. Гуляшки, СВ, 6. Тръгнали са три юнака, / три юнака, три патока / да се къпят на морето. Ст. Чилингиров, СБД, 27.

2. Диал. Гъсок (Н. Геров, РБЯ IV).