ПАТОКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀ТОКИ мн., ед. (рядко) па̀тока ж. 1. Разг. Слаба недоброкачествена ракия с неприятен възкисел вкус, която се получава в края на дестилацията на джибрите. Противоп. първак. — Ти друг път не си ли варила ракия, Кино? .. — Първака значи ще го отделиш... След него тръгва пивката. Тя ще тече най-много. Към края ще потече по-калпавата. Патоки я казват. Г. Мишев, ЕП, 14. // Разш. Нещо, което се източва последно, или краен, последен продукт от всяка дестилация.

2. Спец. Масловидна течност с неприятна миризма, смесица от амилови алкохоли, която се получава като страничен продукт от ферментацията на нишесте, меласа, картофи и др. Технически растения са и захарното цвекло, отглеждано за получаване на захар, и картофите, които служат за преработка при получаване на скорбяла, патока, спирт и др. Бтн V и VI кл (превод), 48.