ПАТОЛОГЍЧЕН

ПАТОЛОГЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Мед. Който се отнася до патология (в 1 знач.); патологически. Патологична клиника. Патологична биохимия.

2. Мед. Който представлява отклонение от нормалната жизнена дейност на организма; болестен, болезнен. — Целта на моята научна дейност през последното десетилетие е била да изследвам същността и структурата на антителата .. Всичко това ме е интересувало не изобщо, а във връзка с активността на някои вируси в човешкия организъм и с патологичните изменения, които те предизвикват. П. Вежинов, НБК, 221. Те [жълъдовите шикалки] са патологични образувания на желъда на дъба. Пр, 1952, кн. 6, 16. Патологично състояние. Патологично изменение на тъкани.

3. Прен. Книж. Който представлява уродливо, болезнено или прекалено голямо отклонение от нормата, от нормалния вид или състояние на нещо. Няма защо да ангажираме за в бъдеще духа си с патологични измислици. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 11. Благодарение на феноменалната ми памет и почти патологичната ми интуиция и за тях [забележителните личности] съм си създавал образ с най-точни измерения. П. Незнакомов, ЖВ, 2. Моето състояние вземаше патологични размери. Р. Ралин, ВМ, 12. В образа на Еню е очертана психологията на натрупвача на земя в село .. Но .. жаждата за земя у него взима патологичен характер. Г. Цанев, СИБЛ, 287. Патологична омраза. Патологична любов. Патологична ревност.

◊ Патологична анатомия. Мед. Наука или научно изследване на промените в тъканите и органите, в тялото, трупа, които възникват при определени заболявания, убийство и под.; патоанатомия, патологоанатомия. Патологична смърт. Мед. Смърт, която настъпва в резултат на болестен процес или при насилствено прекратяване на живота при нещастен случай, убийство и под. Патологична физиология. Мед. Наука или научно изследване на закономерностите на възникване и развитие на болестните процеси в организма.

Списък на думите по буква