ПАТОНОГ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАТОНО̀Г, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Патаног. — Ела, бабо Гено, — спря патоногото си конче Марко Маслинката, точно пред бабината Генина топола. А. Каралийчев, НЗ, 73. Из озгоре през Морава / кобилки се изждребили, / се кобилки левогривки, / я коньовци патоноги. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 482.