ПАТОС —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀ТОС, мн. няма, м. Книж. 1. Силно, дълбоко или приповдигнато чувство; въодушевление, ентусиазъм. Гласът ѝ е тънък, трептящ от вълнение, често от патос, от едва сдържан ентусиазъм. М. Радев, СР, 77. Ако трябва да се търси неговото място [на Дебелянов] в българската поезия, то е .. при Яворов, с това презрение към всяка простащина, с тоя гневен патос, с който е пропито цялото творчество на Яворов. Н. Лилиев, Съч. III, 47. Умора от живота, безизходност, несбъднати желания .. — целият този скръбен патос на белгийския поет живееше и у Яворов. М. Кремен, РЯ, 526. Като поет Смирненски даде ненадминати по своя патос и художествена сила стихотворения, чрез които проникна далеко в бъдещето. С, 1954, кн. 11, 146. Бай Илия ни огледа, смутен от патоса на последните си думи. Л. Стефанова, ВМД, 77. // Външна проява, израз на силно чувство, въодушевление, понякога реално несъществуващи. Говори авторитетно, с патос, горещи се и се позабравя в хвалбите си. Й. Йовков, М, 154. Министърът завърши последните си думи с размах, витиевато, с патос, но никой не му изръкопляска. Г. Караславов, ОХ II, 543. — В твои ръце предавам съдбата си, господи! — помъчи се да се пошегува Драгия. Но не сполучи, театралният му патос излезе фалшив. А. Гуляшки, ДМС, 32. Прости думи, малко думи, никакъв патос, но колко мъка, колко тъга, колко страдание диша изпод този прост, трезвен израз на поплака от тази злополучна българска съдба! Б. Ангелов, ЛС, 94.

2. Основно чувство, настроение или характерна черта, насоченост на нещо. Само два‑

десетина години деляха това време от патоса на Възраждането. К. Константинов, ППГ, 57. Авторът изтъква убедително строителния патос, обхванал различните среди на обществото и при организиране на държавата, и при изграждането на младата армия. С. Радев, ССБ I, 9. Увлечен от патоса на голото отрицание, авторът порицава явления, които съвсем не са отрицателни. В. Йосифов, Избр. тв I, 64. Студентите комунисти се забавляваха също, но без да забравят агитацията и патоса на борбата. Д. Димов, Т, 104. Родена в огъня на Великата отечествена война, Осма симфония [на Шостакович] носи преди всичко трагическия патос на онова страшно време. НК, 1958, бр. 3, 3.

— Гр.πάθος 'силно чувство; страдание'.