ПАТРАХИЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАТРАХЍЛ м. Разг. Епитрахил. Някой път .. ще ме заведе привечер в черкова, та дядо поп да сложи патрахила над главата ми и да ми прочете молитва. Т. Влайков, Пр. I, 60. Първото нещо, което видя, беше енорийския поп Никола, който, облякъл вече патрахила си, разгръщаше требника и диреше подходните за случая молитви. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 465. Поповете от сутрин шетаха улисани. По цял ден се мяркаха из улиците с патрахил и евангелие, сподиряни от уморените клисари. М. Смилова, ДСВ, 154. Тие комитети [славянофилски] са изпращали в България само черковни книги и попски патрахили. З. Стоянов, ЗБВ I, 83.

◊ Опявам <го> без патрахил. Разг. Излишно и безполезно повтарям едно и също или натяквам за едно и също без полза. Задава се Чушката и отдалече още клати глава и опява без патрахил: — Какви са тези камънаци, бре, какво е това чудо? Чудомир, СТ, 1970, бр. 1258, 2.