ПАТРИАРХ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАТРИА̀РХ, мн. ‑рси, м. 1. Само ед. Висша титла на главата на самостоятелна (автокефална) православна християнска църква. При цар Симеон българският архиепископ е провъзгласен за патриарх на българите.

2. Духовно лице с такава титла, което се избира пожизнено от църковен събор. Рано или късно българската църква трябва да се отдели от гръцката; тя се нуждае от свой духовен глава, от свой патриарх. Ст. Дичев, ЗС II, 268. През време на великденската църковна служба той не спомена .. името на гръцкия патриарх. Д. Талев, ПК, 24. Евтимий е именно патриарх, духовен водач и герой на народа. Ал. Гетман и др., СБ, 83. Който е виждал изображението на адските мъчения,.. той вече знае, че на дъното се намират архиепископите, епископите и фанариотските патриарси. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 122. О, мой боже, правий боже! / .. / Не ти, който си помазал / царе, папи, патриарси / .. / А ти, боже, на разумът. Хр. Ботев, Съч. 1929, 18-19.

3. Книж. Родоначалник на род в родовото общество или на дадена общност от хора изобщо. Богатият и влиятелният става патриарх в селото си. Знан., 1875, бр. 24, 366. Бащата на семейството става патриарх в къщата си. Знан., 1875, бр. 24, 366. Вий за безумства сте ни завещани / от патриарсите на рода мой. К. Христов, С 1939, 153.

4. Книж. Всеки от библейските митични образи, лица, герои, смятани за предци на човешката раса или на различните еврейски племена. Родоначалник и първий патриарх на еврейския народ бил Авраам. Н. Михайловски, РВИ (превод), 10. Един от техните [еврейските] патриарси или началници, богобоязливий Авраам по повеление Божие преселил ся наедно със своите хора и със своите стада на югозапад в Ханаанската земля. Г. Йошев, КВИ (превод), 39.

5. Прен. Основоположник или първенец, водач, най-заслужил и уважаван член на някаква общност или деец в дадена област на науката, изкуствата и др. Старият град [Берковица] е дал дълги години гостоприемство на патриарха на нашата литература Иван Вазов. Й. Радичков и др., ГСП, 25. Ботьов пламнал от това писмо, писано от патриарха на революционерите. З. Стоянов, ХБ, 140. Ние не притежаваме наистина една по-пълна биография на патриарха на нашите педагози, обаче, доколкото знаем, Неофит никога не е посещавал Русия. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 388. За пръв път е печатал български народни песни Вук Караджич, патриархът на сръбската книжнина. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 9. Една сила, на която не можеш да противостоиш, те кара да се върнеш изново при картините на безподобния венецианец [Тициан], патриарх на живописците. К. Величков, ПССъч. III, 211.

— От гр. πατριάρχης.