ПАТРИАРХА̀Т

ПАТРИАРХА̀Т1, мн. няма, м. Истор. Последна и най-разпространена форма на родовата организация на обществото през периода на разлагане на първобитнообщинния строй, която се характеризира с господствуваща роля на мъжа в стопанството, обществения живот и семейството. С течение на времето, когато животновъдството и земеделието се развили още повече, ръководно място в общината заел мъжът. Този период от живота на хората се нарича патриархат. Ист. VII кл, 5.

ПАТРИАРХА̀Т

ПАТРИАРХА̀Т2 м. Остар. Църк.1. Патриаршия; патриархия. Тутакси после кръщението си българите са обърнали към папа Николая I с молба да възвиси България до степен на отделен патриархат. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 62. Тези свои желания те [българите] подкрепяха с исторически изследования за уничтожените патриархати Търновский .. и Охридский. Г. Бенев, БК (превод), 22. Йоще узакони [Василий] да са възстанови българският патриархат в онзи обем, който той имаше в правлението на цар Петра. Р. Каролев, УБЧИ, 28-29.

2. Само ед. Рядко. Титла, звание или управление, власт на патриарх (в 1 знач.). Като ся прогони и тоя патриарх [Евтимий], умря и Търновската патриаршия, и там гръците ся намесиха вредом из митрополиите ѝ и я подчиниха на патриархата си. Д. Душанов, ИПХЧ, 151.

— От лат. patriarchatus през рус. патриархат.

Списък на думите по буква