ПАТРИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАТРЍКА ж. Диал. Патриарх; патрик. — Ще си имаме наш патрика, наши владици, а? Д. Талев, ПК, 279. Гърците са имали някога държава — днес си имат патрика. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 521. "Кой ще те види — казва. — Няма вече ни цар, ни патрика. Попей на сина, да не върколяса християнската душа." Ем. Станев, А, 194. Грък е нашия патрика, / грък имаме и владика. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 101. // Обикн. членувано. Стесн. Цариградският патриарх. Сега ние нема да се борим с патриката за църкви и училища, а искаме да съборим султана и царщината му. Д. Талев, ПК, 560-561. Патриката настоява екзархът да се титулува "екзарх на схизматичните българи". Хр. Бръзицов, НЦ, 223.

— От гр. πατρίκιος.