ПАТРИОТЍЗЪМ

ПАТРИОТЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. 1. Любов, преданост към родината и към своя народ, готовност за защита на техните интереси; родолюбие. Велик патриот [Левски], той съчетава своя патриотизъм с интернационализма. Ив. Унджиев, НК, 1958, бр. 7, 1. Стамболов имаше голяма почит към Каравелова. Без да си прави илюзии върху неговите недостатъци, той вярваше в неговия патриотизъм. С. Радев, ССБ II, 65. Какво не достига на нашият народ, за да смъкне от шията си хомота а турския деспотизъм? Сила ли, средства ли, патриотизъм ли или революционна пропаганда? Хр. Ботев, Съч. 1929, 145. При написването на "История славяноболгарская" Паисий .. се вдъхновявал от голяма любов към своя народ и своето отечество и затова цялото му произведение е проникнато от дълбок и възвишен патриотизъм. Ист. X и XI кл, 121.

2. Разш. Рядко. Любов, преданост към нещо, обикн. към родното място, към своя роден край. За пръв път границите на България се очертаха с тяхната ширина в съзнанието на народа, счупвайки тесните граници на еснафския дюкян, на малката "държава" (имение) на отделния земеделец или на местния патриотизъм на отделните селища. Ив. Хаджийски, БДНН I, 6. Колкото и да обичал малкото си "отечество" в Източна Стара планина, той .. искал да заляга не само за него като роб на тесногръд локален патриотизъм, но и за всички други български покрайнини. М. Арнаудов, БКД, 11.

— От фр. patriotisme. — Сп. Мирозрение, 1850.

Списък на думите по буква