ПАТРИЦИАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАТРИЦИА̀Т, мн. няма, м. Книж. 1. Събир. Съсловие, общност на патриции, на знатните граждани на Рим; патрицианство.

2. Събир. През средните векове в Германия и някои други страни на Европа — най-богатата и привилегирована част от градското население, управляваща градска върхушка.

3. Достойнство, ранг на патриций.

— От лат. patriciatus през. нем. Patriziat.