ПАТЪРДИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАТЪРДЍЯ ж. Простонар. Глъчка, врява, шум; гюрюлтия. За посрещанието [на царското семейство] какво ще ти разправям .. войска, ура, топове .. и прочее .. Свърши се тази патърдия. Ал. Константинов, Съч. I, 118-119. Гоце, Попето и Стоица захващат престорена караница и дърпане. Назлъм бей доближава и протяга ръка: — Ей, гяури, защо е тая патърдия, — стойте! П. К. Яворов, Съч. II, 199. — Не виждам никаква полиция.. Май ще мине без патърдия... Г. Караславов, ОХ III, 127.

— От тур. patırdı.