ПАТЪ̀ЦИ

ПАТЪ̀ЦИ мн., ед. (рядко) патъ̀к м. 1. Разг. Обувки, обуща. Князът носеше кадифен панталон, бяла риза с колосана яка и велурени патъци. Хр. Пелитев, ХО, 101. Виктор беше се облякъл като лорд .. Костюмчето — тъмносиво райе, японски терилен. Патъците — от Кореком или нещо такова. Д. Цончев, ЧС, 10. Зад гърба му се усмихваше Пеше — младото сервитьорче, което наскоро бе захвърлило патъците на централен нападател на заводския отбор. К. Колев, ТЕ, 31.

2. Диал. Меки, мешинени детски обувки (Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908).

3. Диал. Изпокъсани, стари, разширени или подпетени обувки; хлопатари (Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1901).

— От гр. πατίκι през тур. patik 'лека детска обувка'.

Списък на думите по буква