ПА̀ТЯ

ПА̀ТЯ, ‑иш, мин. св. па̀тѝх, несв., непрех. Разг. Търся, преживявам, изживявам беди, мъки, неволи, нещастия; мъча се, страдам, тегля. — Враговете ни знаеш, Момчиле, кои са. От тях и сърби, и българи патим. Ст. Загорчинов, ДП, 326. — Иванице, по-полека викай да не те чуят, че може да патиш от устата си!... К. Петканов, ЗлЗ, 246. — Те са много недоверчиви и предпазливи, защото много са патили от враговете си. Ем. Станев, ПГВ, 34. — Много си пил, ама и много си патил, та ти е простено. Елин Пелин, Съч. I, 33. Аз откак се помня, много съм лудувал, много съм си патил, но досега нивга не бях боледувал. Ран Босилек, Р, 129. Аз много съм се разправял с тебе и ти казвам — ще си патиш с тая глава. И. Петров, НЛ, 163. Слепият когото хвати, той си пати. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 123. // Прех. Преживявам, изживявам, изпитвам, обикн. нещо тежко, неприятно, някакво зло. Бях аз в неволя и всеки от вас можеше да е, същото зло да пати. Ст. Загорчинов, ДП, 418. Но като мойте други братя / не паднах при Гредетин / и останах жив — да патя / срам и жалост тук един. Ив. Вазов, Съч. I, 48. — Къде не те търсих, какви патила не патих, докато те намеря. Ем. Станев, ПГВ, 99-100.

Патил ме <е>; патило ме <е>. Разг. Само във възклицателно изр. с какъв, какво като отговор, реакция на твърдение или въпрос, за израз на несъгласие, за отричане на съществуването, реалността на нещо. — Каква е тая сделка, дето ми намекваше, мале? — попита той още от вратата. — Каква сделка те е патила, бре? Ем. Станев, ИК III, 88. — И току ми викаш: майсторе, майсторе .. Какъв майстор те патило? Й. Йовков, ОЧ, 53. — Дядо, змеят прилича ли на гущер? — Какъв змей те патил сега? З. Сребров, МСП, 10. Пати ми главата. Разг. Търпя, изживявам беди, неприятности, страдания; страдам, тегля. — Стойко, обади де е син ти — ти знаеш де си го скрил — за да не пати твоята глава. Ив. Вазов, Съч. XXII, 187. — .. Още веднага си помислих — кой ще закъса из пустия кър като мене с кончето, пак наш човек ще е. Патила ми е главата, та много и не се чудя. З. Сребров, Избр. разк., 17.

— От гр. παδαίνω.

Списък на думите по буква