ПАУНОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАУ̀НОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е от или на паун. Отпред на зелената му чалма стърчеше пауново перо. Й. Йовков, СЛ, 56. — Я си прибери косата! Какво си е разперила като паунова опашка? Б. Болгар, Б, 43. Двете красавици с шалварите на сини кръгове, като паунови петна, плясват ръце и извиват кючек. Хр. Смирненски, Съч. III, 82.

2. Който се отнася до паун, който е свързан с паун. Минах гора, минах друга / .. / Сред гората тънко дърво, / на дървото пъстро пиле, / пъстро пиле пауново. Нар. пес., СбВСт, 65.

3. Прен. Който е типичен, характерен за паун или наподобява паун; паунски. Мираж ли са сините облаци, плувнали / в зелено небе, над някаква жълта земя? / Мираж — фантастичният залез, / разгънал над мен своя веер паунов? Е. Багряна, СЧ, 27.

◊ Пауново око. Зоол. Едра нощна пеперуда с по едно кръгло петно на всяко крило. Saturnia.

? Гладя с пауново перо (перце) някого. Разг. Ирон. Обикн. във въпрос или отриц. изр. Отнасям се извънредно внимателно и благосклоннно към някого, дори и когато поведението, постъпките му не са похвални. Дадох ѝ сенце — не ще, крие млекото. Пък най-после нема да я гладя с пауново перо. Ст. Даскалов, ЕС, 72.

— Друга (остар. и диал.) форма: паву̀нов.