ПАУ̀НЧЕ, мн. ‑та, ср. Остар. и диал. Умал. от паун. Пофали се Димо, джанъм, / че си има Димо, джанъм, / .. / девет паунчета. Нар. пес., СбНУ ХLI, 400.
— Друга (остар. и диал.) форма: паву̀нче, пуу̀нче, паху̀нче.