ПАХАР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАХА̀Р, ‑ът, ‑а, мн. ‑и, м. 1. Диал. Голяма и дълбока, обикн. дървена паница. Тук и там се чуваше ритмично тракане в дървените пахари, в които приготовляваха лютеницата от варени картофи и пиперки. П. Здравков, НД, 7. Старецът счука в един разлат пахар много кромид лук. Хр. Пелитев, ХО, 66. Предпочитаха да стържат два-три месеца през лятото вретена, лъжици, скрипци, бърда, корита и пахари и

есента да тръгнат по селата, за да ги продават. Ст. Даскалов, СЛ, 155. Мишка през това време насипа боб в дълбок цинков пахар. А. Гуляшки, МТС, 47.

2. Остар. и диал. Метален или стъклен съд за течности, обикн. с форма на чаша или кана. Който имаше пълна чаша, изпразни я на един дъх, който бе изпил виното по-рано, повдигна високо пахара си, дори го размаха над главата. Ст. Загорчинов, ДП, 466. В никоя къща на тази нова земя Ичургу не видя ниша с пахар вода, осветена от жрец — олтар на Тангра. Й. Вълчев, СКН, 447. Купи си калцуни, почерпи се с пахар вино, килна камилявката. Ем. Станев, А, 80. Любях аз нектара, не пахара, / не светилника — светлика ясни. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 208.

— Рум. pahar.