ПАЧА̀

ПАЧА̀1 ж. 1. Варено ядене, ястие от карантия, най-често от свински крака и глави, което обикн. се поднася изстудено и желирано. У Лефтерови заклаха четири шопара. Тома ме покани да опитам пачата — те бяха сварили един казан с пача. А. Гуляшки, ЗР, 115-116. Срещу Васильовден селяните от този край слагат на трапезата си кокоша чорба, пача от свинска глава, печено месо. А. Каралийчев, НЗ, 216. Ще набодем с малка виличка трептящо късче пача. С. Северняк, ОНК, 150.

2. Вид желиран колбас, който се приготвя от същите продукти и по подобен начин.

◊ Хиля се като <варена> пача. Разг. Хиля се безсмислено, глупаво, без да разбирам нещо. "Идиот с идиот! — помисли си Чернев. — Аз му говоря сериозно, а той се хили като варена пача!... Пфю!" К. Калчев, ЖП, 103.

— От перс. през тур. paça.

ПАЧА̀

ПАЧА̀2 ж. Диал. Крачол; пачавица1.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901. — От перс. през тур. paça.

Списък на думите по буква