ПАЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀ЧЕ нареч. Остар. Книж. 1. В знач. на сравн. степен. Повече, в по-висока степен, по-скоро. Затова ти тряба да благодариш паче на добрата си участ, нежели на господаря си. Г. Кръстевич, ИБ, 323. Тогаз щем като с две ръце да ся хванем за всяка минута, която минува или паче пред която минуваме. Ч, 1875, бр. 3, 115. Той е всеки недостоен мене, / който люби отца паче мене. К. Огнянович, ЖА, 43.

2. Само в превъз. степен. Най-вече. Изисква се преди всичко щателно да проучим Любословието, неговата концепция и неговия развой,.. и най-паче неговото влияние върху съвременниците. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 654. На младите и най-паче на Тарасовите синове се не ревнеше такъв живот. Н. Бончев, ТБ (превод), 41. Войните си вървят, а ние си оставаме ревниви и мъжествени, и си живеем, както си знаем, и деца правим най-паче мъжки. Й. Вълчев, РЗ, 93. Избави ни от оние / чуждестранни предатели; / а най-паче от нашите / православни приятели. Л. Каравелов, Съч. I, 88.