ПАЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПА̀ЧКА1 ж. 1. Неголям пакет, връзка от подредени еднородни, обикн. еднакви предмети. Явиха се тъмни личности, които нищо не работеха.., а вадеха от джобовете си огромни пачки с банкноти и бонове. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 292. После пачката с честитките се изсипваше в зелената пощенска кутия и приятелството тръгваше по света. С. Северняк, ИРЕ, 281. Смени очилата си с нови .. и измъкна от джоба си цяла пачка хартийки, тесни и дълги по размер, невероятно ситно изписани. П. Вежинов, НБК, 224. Преписването бе трудна работа .. На земята до него [Захарий] стоеше пачка пачи пера, добре подострени, чернилницата и торбичката със сух пясък. Вл. Свинтила, СЗЗ, 83. След като получи кожите, сортировчикът ги поставя на масата и почва да развързва пачките. П. Цветков и др., ТОП, 126. Пачка кибрит.
2. Метална рамка, кутийка, в която се поставят, нареждат определен брой патрони за зареждане в пушка или пистолет. Оставиха му пушка — къса рязана карабина, няколко пачки с патрони, манерка вода. П. Вежинов, ВП, 139. Петьо взе десет пачки. Една от тези пачки той пъхна в магазина на пушката. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 273. Взе в ръка пистолета, измъкна пачката, преброи патроните и я мушна отново. Д. Добревски, БКН, 187.
3. Спец. Част от общ пласт полезни изкопаеми, отделена с прослойки нерудни изкопаеми или обособена по качество. По състав пластовете на полезното изкопаемо могат да бъдат еднородни или пък разделени на отделни слоеве или пачки. Х. Паопйорданов и др., ПИ, 17.
— От пол. paczka през рус. пачка.