ПАШИТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ПАШЍТЕН
ПАШЍТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Диал. За добитък — който се изкарва на паша, храни се с паша. А Катето седнала срещу него на един стол и току се кикоти, току се ребети като пашитно кобилче без юлар. Кр. Григоров, Р, 231.