ПАШОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПАШО̀В, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е на паша̀, който принадлежи на паша̀; пашовски. Бълнуваше големи къщи, пашови конаци, хубави ханъми. К. Петканов, ОБ, 156. Но бил казал пашата — ако слезе Али Страшника, да му предадат пашовите думи — да зарови пушката си в земята. П. Спасов, ГЛЗЗ, 41. Месец у паша седяла, / па я пашата изпрати / на пашовите чифлици. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 155.