ПА̀ЩАМ

ПА̀ЩАМ, ‑аш, несв., непрех. и прех. Остар. и диал. Патя, страдам, търпя, изпитвам; изпащам. — Ами ти знаеш ли какво е като се подплаши кон? И това съм пащал — понесе ли се оня ми ти ат, ни гърмене го спира, ни дявол. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 97. Омир описва една от патимите на хероя си, който за няколко говеда си паща тъй жестоко — и от богове, и от хора. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 145. Бабите казват, че не бивало да ся церят струпие, защото детето пащало. Лет., 1871, 139. Любов — тая сладка мъка / кой не е я пащал? / Нейни радости и пламен / кой не е усящал? Ив. Вазов, Съч. IV, 6. Що си паща човек от приятеля си, от душманин никога не паща. П. Р. Славейков, БП II, 222. пащам се страд.

Списък на думите по буква