ПАЯЖИНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПА̀ЯЖИНКА ж. Умал. от паяжина. Всяка паяжинка в черквицата беше изметена. Елин Пелин, Съч. IV, 46. От горния ъгъл се спуща паяжинка, тънка като сиво косъмче. Д. Немиров, Др, 136. Във въздуха се носят паяжинки. К. Константинов, ППГ, 63. Гласът му едва се точеше — слаб и тънък като паяжинка. Д. Талев, ЖС, 460.