ПАЯК —Речник на българския език — алтернативна версия
ПА̀ЯК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Дребно хищно членестоного животно от клас паякообразни, с четири двойки крака, което плете мрежи за улавяне на насекоми, с които се храни. По стените, по тавана пълзеше безбройна гад — дървеници, въшки, бълхи, паяци, стоножки. Д. Талев, ПК, 707. В един от ъглите [на избата] паяк бе изплел мрежата си. Големият чер паяк бързо се спусна към плячката си. Ст. Марков, ДБ, 296. Паяк мръсен, кръвожаден, / в мрежата лукаво дреме. Ив. Вазов, Съч. IV, 39. Отровен паяк. Пещерни паяци. Къщен паяк. ● Обр. — Париж, огромен паяк, спрял се неподвижно, / заметнал тънката си мрежа над земята. Е. Багряна, ЗМ, 39.
2. Зоол. Разред паякообразни животни с отровни жлези, свързани с челюстите, които завършват с кухостър шип. Araneae.
◊ Воден паяк; паяк водолаз. Зоол. Паяк, който живее в бавнотечащи и застояли води, където си прави гнездо от паяжина с крушовидна форма и отвор на широката долна страна. Argyroneta aquatica. Паяк кръстоносец. Зоол. Кръстоносец2. Epeira diadema.
? Вися като паяк. 1. Разг. Вися на нещо (обикн. въже, жица и под.) или някъде, без да имам опора под себе си. — Здравейте, колеги! — извикахме към работниците, които висяха като паяци по скелите. Ст, 1965, бр. 1008, 3. 2. Жарг. Чакам дълго и отегчително, за да бъда приет някъде. Висяхме цяла сутрин в общината като паяци и пак не си уредихме документите.
— Други (диал.) форми: па̀ек, па̀ук и па̀юк.