ПЕАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕА̀Н¹ м. Книж. Спасител, изцелител (по името на древен гръцки бог — лечител).

— От гр. собств. — М. Филипова-Байрова и др., Речник на чуждите думи..., 1982.

ПЕА̀Н² м. Книж. 1. В древна Гърция — победна песен или химн на радостта, възхвалата, тържеството. С песни пък млади ахайци божия гняв усмиряват, / пеят ми цял ден до залез, пеят пеан сладкогласен. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 19-20.

2. Литер. В античното стихосложение — стихотворна стъпка, която се състои от три неударени и една ударена сричка в различна последователност.

— От гр. собств. Παιάν през фр. péan. — Друга форма: пео̀н.

ПЕА̀Н³ м. Мед. Хирургически инструмент за захващане, прищипване на кръвоносни съдове и под. За всяка гинекологична операция са необходими следните инструменти: .. Кохери с различни дължини.., пеани, клампи. Ил. Щъркалев, Г, 258. С дясната си ръка (посредством пеан) той [лекарят] хваща предварително залетия със стерилно масло металичен катетер. М. Василев и др., ВБ, 240.

— От гр. собств. през фр. péan.