ПЕВАЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕВА̀ЧКА ж. 1. Остар. и диал. Певица. Когато отведнаж се прекъсна песента и хорото завчас се разтури,.. страшно я доедя на певачките, че толкова скоро разтуриха хорото. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 47-48. — Публиката ръкопляска с възхищение и с бис и аз се приготвих пак да слушам певачката, която трябваше да повтори. Ив. Вазов, Съч. IХ, 169. Г. Христодактил .. беше свикал дестина приятелски семейства да ся поразтушат и да чуят хармоническийт глас на една прочута певачка италианка. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 79. Кумът .. надменно стъпя напред след гайдата, а певачките пеят след невястата. СбНУ VIII, 57.

2. Разг. Неодобр. Певица в увеселително заведение. По "Мария Луиза" почти във всички ресторанти свиреха оркестри или пееха певачки. Ем. Станев, ИК I и II, 155. Десетина бирарии шумят до небето със своите цигулари, певачки и кючекини, дошли от различни краища на страната. П. Здравков, НД, 175.