ПЕДАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПЕДА̀Л1 м. Приспособление или лост, част от устройство, машина, механизъм, музикален инструмент и др., която се натиска с крак за задвижване, привеждане в действие или за управление, контролиране на работата, движението на съответното устройство, машина, механизъм и под. На площада имаше велосипедна работилница. Алекси нае едно колело, метна се върху седлото и бясно завъртя педалите. А. Гуляшки, СВ, 201. Шофьорите вече седяха в кабините с крака върху педалите за газ. Д. Вълев, Ж, 13. Яките ръце на тъкачката сръчно мятат совалката наляво-надясно.., а босите ходила върху дървени педали вдигат и спускат нищелките. Ив. Коларов, Е, 34-35. Приближете до тоя шестгодишен човек, който управлява по пясъчната алея своя малък автомобил с педали. К. Константинов, ПЗ, 184. Когато искаме да спрем, трябва да се натиснат и двата педала — на съединителя и на крачната спирачка. К, 1963, кн. 2, 30. Рихтер [пианистът] създава неподозирани нюанси с виртуозното владеене на педала — това бе особено ясно изявено в прелюдиите на Дебюси. НК, 1958, бр. 9, 5.
◊ Натискам педалите. Разг. Правя усилие да постигна нещо, да свърша някаква работа. Само в края на семестъра се налагаше младежът да понатисне педалите. Ст, 1968, бр. 1191, 3.
— Ит. pedale.