ПЕДАНТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕДА̀НТ м. 1. Книж. Неодобр. Човек, който прекалено строго държи на точността и на всички формални изисквания при изпълнението на нещо, отличава се с прекалено придържане към определен ред или начин на мислене. Нашият учител беше педант. Искаше всички тетрадки да бъдат еднакви — от по сто страници, подвързани с черно платно, със син етикет. Ив. Давидков, КХ, 39. Не се позволява никакво отклонение, никаква инициатива или лично отношение на учителя към предмета, което убива всичките му добри намерения и го превръща в бездушен и непоносим педант. Л. Стоянов, Р, 1925, бр. 195, 3. Майор Фришмут не можа да почувствува вълнението му. Той беше скучен педант, обикновена генералщабна машина за смятане. Д. Димов, Т, 208.

2. Остар. Дребнав, ограничен учен, учител, чиновник, който държи прекалено строго на формалностите; буквояд. Повърхното учение часто произвожда людие, които втайне познават, че не са нищо.. От това излазя непрестанното воювание на педантите срещу високи умове. Д. Тошкович, ДЧ (превод), 59.

— От ит. pédante 'педагог, учител' през фр. pédant. — С.Доброплодни, Писмовник, 1853.