ПЕДАНТИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕДАНТЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. Книж. 1. Качество или поведение на педант; педантичност, педантство. Постепенно, без да усетя, аз влязох в курса на училищната програма до педантизъм. Н. Каралиева, Н, 20. Въпреки строгостта на часовоя и педантизма на човека при телефона, стълбището пъкаше от хора. Ем. Манов, ДСР, 32. Ние ѝ симпатизирахме много — с педантизъм и последователност тя успя да установи порядък дори у дома. Н. Стефанова, ОС, 71. Това е суров, строг човек, който държи до педантизъм на точността и не обича мекушавите. К. 1967, кн. 7, 11.

2. Остар. Стриктно и безкритично придържане към формалния ред, точност и методичност като гаранция и критерий за качествено изпълнение на нещо. Ако има нещо, което съвременната наука е поразила най-бляскаво, то е педантизмът, сиреч глупавото мислене, че много и всичко знаем. СПл, 1876, бр. 16, 61.

— От фр. pédantisme през рус. педантизм. — В. Гайда, 1863.