ПЕЗЕВЕНГИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕЗЕВЀНГИН, мн. пезевѐнги, м. Диал. Пезевенк. Между хиляда души да го срещнеш, пезевенгинът, ще можеш да познаеш какъв му е занаятът! З. Стоянов, ЗБВ III, 129. Ами бабата? Отгледала го е [детето] на гърдите си и.. да дойде някоя арнаутска влъхва — .. пезевенгин, който е избърсал сто и петдесет капии. Ц. Гинчев, ГК, 97. — Божиловите хора днеска не орат, Божил ми даде два вола, пък тия пезвенги [турците] грабнаха единия. Д. Яръмов, БП, 62.