ПЕЗУ̀Л

ПЕЗУ̀Л м. Диал. 1. Вдлъбнатина, вдлъбнато място в стена, зид, обикн. приспособена като долап или лавица за поставяне на дребни предмети; ниша. До огнището в един пезул бяха наредени десетина книги. Ст. Загорчинов, ДП, 92. В долапа в стената [пезула] стояха делвите със свинска мас, с маджун и сливов мармелад. Ив. Хаджийски, БДНН II, 21. Откачи синджира и отиде към обора, където в един пезул държаха сандъче с дребни инструменти. Г. Мишев, ЕП, 171-172. Така помнеше еничаринът майка си: в тясната, висока одая с дълбоки пезули в стените. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 147.

2. Издадено продължение, разширение на вдлъбнатина в стена, зид или край огнище, обикн. за седене. Той се отмести и приви подкосени крака да седне в широкия пезул, вглъбнат отвътре в стената до самите порти. П. Тодоров, И I, 46. Тя обичаше, кога се съберат у тях дяца, да поседне вънка на пезула и да ги гледа, като си играят. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 184. Аз се свивам на пезула край огъня и се мъча да видя небето през черния комин. Н. Каралиева, ЯЧ, 13. Там имаше полувдлъбната в оградата, полуиззидана пейка, която се казваше пезул. СбЦГМГ, 336-337.

3. Малко прозорче, подобно на долапче (М. Филипова-Байрова и др., РЧД).

— От гр. πεζούλι 'каменна пейка'.

Списък на думите по буква