ПЕЗУЛЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕЗУ̀ЛЧЕ, мн. ‑та, ср. Диал. Умал. от пезул. Тука му са книгите — вдигна завеската на едно пезулче той. Кл. Цачев, СШ, 110. Там [в дъното на пещерата] има пезулче, издълбано в камъка. А. Каралийчев, ТР, 130. Водата изтичаше из медна тръба на голяма струя.. и живо шумеше. На малко пезулче стоеше дървено тасче. Елин Пелин, Съч. V, 32. Близо до вратата .. бяха седнале на пезулчето дядо хаджи Донко, дядо Славчо и дядо Минко. Т. Влайков, РП I, 118. Отвори пенджера и заложи пушката на пезулчето. Й. Вълчев, РЗ, 155.