ПЕЙЗАЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕЙЗА̀ЖЕН, ‑жна, ‑жно, мн. ‑жни, прил. Който се отнася до пейзаж. Творбите на Лазаров по характер са монументално-декоративни. Те изискват архитектурна рамка или пейзажна среда. ЛФ, 1956, бр. 21, 3. Пейзажното творчество на Хр. Станчев .. се групира около цикъла "Тракийски пейзаж". Това е типичен идеен пейзаж, в който природата е видена от позициите на жанра. Изк., 1950, кн. 3, 183. Тя застана сред стаята и се заглежда по ред във всички предмети. Бялото и чистото легло. Пейзажните и скулптурни репродукции над него. Ив. Карановски, Разк. I, 55. Граждански могат да бъдат и пейзажните, и любовните.. стихотворения. П. Матев, ПОС, 85. От книжките, които Вечер е печатал, най-интересна ми се вижда "У дома", една антология от стихове чисто пейзажни. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 70. Пейзажен жанр. Пейзажна живопис. Пейзажна лирика. Пейзажна тематика. Пейзажна фотография.