ПЕКАРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕКА̀РЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. 1. Спец. Който се отнася до печене, който е свързан с печене, изпичане на хляб, тестени изделия, печива и др. Увеличаването на белтъчините (глутена) в пшениченото зърно подобрява пекарните качества на брашното. Д. Георгиев, ТЖР, 14. Приятна миризма се разнася в цялото пекарно отделение. От пещите непрекъснато се изваждат готови банички, рула. ВН, 1959, бр. 2552, 2.

2. Остар. Който се отнася до фурна. В готварницата [има]: полица.., пекарница (скара), пекарен ръжен. Т. Шишков, ПХ (превод), 44.