ПЕКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀКВАМ, ‑аш, несв.; пѐкна, ‑еш, мин. св. пѐкнах, прич. мин. страд. пѐкнат, св. 1. Непрех. За слънце — започвам да пека. Скоро пекваше слънце и сега поляните светваха още по-зелени. Й. Йовков, ВАХ, 87. Пролети, когато пекнеше слънце.., той излизаше пред вратата, лягаше на нагорещените плочи и се печеше. Елин Пелин, Съч. III, 84. Пекнеше ли юлското слънце по-силно, овцете се събираха на купчина. Кр. Григоров, ОНУ, 35.

2. Прех. Рядко. Пека малко или от време на време. Той обичаше бъбреци, а и от риби‑

цата все искаше да си пекне... Кр. Григоров, ТГ, 45. пеквам се, пекна се страд. от пеквам (във 2 знач.).