ПЕЛЕНЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕЛЀНЧЀ, мн. ‑та, ср. Диал. Пеленаче; пеленак. Заградила самовила, / заградила вито кале / ни на небе, ни на земя, / .. / що бе покрив покривала / се дечица пеленчета. Нар. пес., СбБрМ, 9. Играй, Яно, да играмо, / дор смо младе и зелене. / Дой че ижа, дой че грижа. / Дой че деца пеленчета. Нар. пес., СбВСтТ, 142.