ПЕЛЀШКА

ПЕЛЀШКА, обикн. мн., ж. Диал. 1. Накит, украшение от нанизани дребни пари, жълтици или мъниста; пелеш, пелеше. Пелешките — нанизи от стари сребърни монети, [момата] залавяла отстрани о двата края на кръжилото, за да покрият ушите ѝ. Ив. Коларов, Е, 23. Не знаяла войно майкя, / че ще войно да се жени. / Двой пелешки разнизала, / войно коня обнизала. Нар. пес., СбВСтТ, 138.

2. Металическо украшение във вид на висулка, обеца, която се спуска отстрани на главата; пелеш, пелеше. — Знаеш ли, Радо, помниш ли, / дек мало пладне ядохме, / там заборавих, Радо ле,.. / твоите дълги пелешки. Нар. пес., СбВСтТ, 275. Дей гиди празна неделя / .., / та не би една година? / Рубата да си обноса / моята и мамината, / момини тежки пелешки. Нар. пес., СбВСтТ, 96.

3. Чифтни месести израстъци у петела и кокошката или израстъци във вид на висулки при овце и кози от двете страни на шията под ушите; пелеше, пелешка.

Списък на думите по буква