ПЕЛЍНЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Рядко. Пелинов. Тръгнала Радка за вода / на изворово кладенче. / Косата ѝ се закачи / за пелинено коренче. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 206.