ПЕЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀЛКА¹ ж. Диал. Вид трион, бичкия. Кашлиците, тропотът на чиновници и гимназисти глъхнеха в снежната каша сред

съскане на пелки и удари на топори. Ем. Станев, ТЦ, 45-46. Кои тела действуват едно върху друго в следните случаи: 1) При изтриване с гумичка.. 3) При рязане на дърво с пелка (бичкия). СбЗФ, 11.

ПЀЛКА² ж. Диал. Вид секира, брадва с две остриета; пела. Делирад, нает / на двама за отпор, върти друостра пелка / и кастри... П. П. Славейков, Събр. съч. III, 244.

— От гр. πέλεκυς.