ПЕЛТЕЛЯВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕЛТЕЛЯ̀В, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. Който заеква, пелтечи; бъблив. На такъва глава, такъв бръснач, — свърши обвинителната си реч пелтеливият архимандрит Хрисант. Ст. Заимов, М III, 215.