ПЕЛТЕЧА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕЛТЀЧА, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. Заеквам. — Не-мо-га да го-во-ря бав-но — запя Белокапов. — Не съм годен за учител! — и пак забърза. Ловджиев се стъписа. Никъде в документите му не пишеше, че говори бързо и пелтечи. Н. Каралиева, Н, 28. Той имаше недостатъка, когато е развълнуван, да пелтечи. — А че тя... ш-и-шпагата е на ко-колана ви. Ив. Димов, АИДЖ, 140. Щом го запитах какво се е случило, той позеленя, надигна се на лакти и като пелтечеше от гняв, изстреля една цветиста ругатня. Др. Асенов, СВ, 78. // Прех. Рядко. Говоря, казвам нещо със заекване. Пелтечеше [велможата] молби, извинения, обяснения. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 565.