ПЕМБЀ

ПЕМБЀ. Разг. 1. Неизм. прил. Пембен. Цар Мурад Маро думаше: / .. / — Не ти прилича, Маро ле, / бяла българка да седиш, / най ти прилича, Маро ле, / пембе кадъна да станеш. Нар. пес., СбВСт, 56.

2. Като същ. пембе, мн. няма, ср. Яркорозова, пембена багра, цвят. Жените.. се оказаха петими за блясък. Те не бяха пощадили нито една краска, разливали бяха пембето с ведра, трупали боя въз боя. Н. Хайтов, ШГ, 20. Но гледка аз не зная по-чаровна / от таз да видиш по вечерен час / че въз стена — руина предвековна — / седи мома замислена, без глас. / И светлий запад да блещи от слава, / да тъне в злато, в пламък и в пембе. Ив. Вазов, Съч. II, 67.

— Тур. pembe.

Списък на думите по буква