ПЕМБЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕМБЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Разг. 1. Яркорозов или светлочервен, розовочервеникав. Като нареди жената ония алени и пембени мушката по первазите, и сърцето ми се разтапя. С. Северняк, ИРЕ, 242. Лимонова, пембена или алена чалма го [сикхът] прави видим всред кафеникавото множество, което надвишава с цяла глава. В. Мутафчиева, БС, 179. На лавици.. бяха наредени гърненца с жълта, зелена и пембена боя. Е. Йончева, ЗГ, 89. Моят другар се размърда.., сръбна малко от топлата пембена лимонада и с гримаса я глътна. К. Константинов, Избр. разк., 50. Пембена блуза.

2. Като същ. пембено ср. а) Пембена багра, цвят. — А по-нагоре видиш ли онез храсти, дето пак са червени, ама удрят малко на пембено и боята им бие малко по на друго? — Това е кучешки дрян! — важно отсякох аз. В. Чертовенски, ГО, 43. б) Пембени дрехи, облекло. Облечени в жълто, синьо, пембено .. — тези феи танцуваха боси на голата земя на хълма. Т. Генов, Избр. пр, 288.

— От тур. pembe. — Друга форма: пембя̀н.