ПЕНДАРА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЕНДА̀РА ж. Голяма златна монета, която се използва и като женски накит, украшение, обикн. като част от наниз; пендар, жълтица. Тя е млада, също като майка си стройна и хубава, с голяма пендара на гърди. П. Тодоров, Събр. пр II, 215. Той се размърда, измъкна кесията си и извади от нея една огромна валчеста пендара, сияйножълта като венеца на слънчоглед. А. Гуляшки, ЗР, 321. Накитите си ѝ покажи — нека и тях да види: пендари, махмудии, пръстени, златни и сребърни гривни. Ст. Марков, ДБ, 482.

— От гр. πενδάρα 'петак'. — Друга (диал.) форма: пънда̀р.