ПЕНДЖЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀНДЖЕР м. Остар. и диал. Прозорец; пенджера. — Хванете го тоя протестанец, дайте да го хвърлим из пенджера. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 106. — Добре си дошла, Стойчовице.. Влез де, влез навътре в собата .. Ха така, седни до пенджера по̀ на видело. Хр. Радевски, Избр. пр II, 177. — Я нема много да се бавим.., а ти, ако видиш зор, рипай преко пенджерът. Сл. Трънски, Н, 135.

— От тур. pencere. — Други (диал.) форми: пѐнджор, пѐнджур.