ПЕНДЖЕРА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПЀНДЖЕРА ж. Остар. и диал. Прозорец; пенджер. Тя го беше виждала. Бяха ѝ го показали отдалече на чаршията и тя го бе издебвала през пенджерата, дето гледа откъм улицата. Вл. Свинтила, СЗЗ, 69. Пред Джевдетовата пенджера стоеше едно циганче на 7-8 години. Ц. Гинчев, ГК, 244. — Филипо, моме Филипо! / Излези на пенджерата, / да ти го видим лицето. Нар. пес., СбБрМ, 398. Седнала ми йе Мария / .. / у собата до пенджерата. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 36.

— Други (диал.) форми: пѐнджора, пѐнджура.